Защо акаунтът “умира” млад, а хората, които грам не им дреме и правят това, което си искат, продължават с възхода си цял живот?
Вижте тази графика, сравняваща работния живот на средния корпоративен служител (така познанития в моята поезия лирически герой “акаунт”) с живота на отцепниците (всъщност хората, които правят нещата да се случват).
Защо акаунтът “умира” преди 50, а хората, които грам не им дреме и правят това, което си искат, на тази възраст продължават с възхода си?
Намерих тази картинка с малко текст към нея в книжката “Каквото и да мислиш, помисли за обратното”, след като едно приятелче Иво Йотов ми я продаде на уеб изложение преди година.
Чак сега намерих време да я поразгледам. Когато попаднах на тази страница, бях потресен колко добре тази графика описва семплия животец на обикновения български (а и не само) акаунт.
Потресен съм, защото в последната година пред очите ми се изтърколиха дузина безуспешните опити за собствен бизнес на мои познати и приятели (всички под или около 30), които бързо свалиха гащи и отидоха на работа в HP (“Хюлет-Пакард” или “HP” е нарицателно за месторабота на млади хора с потенциал, които биват пречупени и стават акаунти). Заровиха се в корпоративната култура на софийския бизнес парк, в компания, която те кара да се чувстваш немец в собствената си държава, че даже и в родния ти град (поне за една малка част от служителите).
Ако не се опиташ да направиш нещо смислено и запомнящо се сега, когато си под 30, кога ще го направиш?
Дори да не въртиш собствен бизнес, пак можеш да не си акаунт. Просто следвай няколко прости правила:
- работи работа, която ти харесва, а не такава, за която има най-лесна възможност!
- дори да не си на ръководна позиция и не си в твоя собствена компания, работи така, сякаш го правиш за себе си!
- не дружи с други акаунти, за да не правиш и акаунтски неща на акаунтски места в свободното си време, а излизай с хора, които мислят по-широко от това да бачкат от 9 до 5, да чакат заплата, петък и официалните празници, като сомалийче шепа храна.
В същата книжка има цитат от Бърнард Шоу, който гласи:
Благоразумният човек адаптира себе си към света. Неблагоразумният човек адаптира света към себе си. Прогресът се дължи на неблагоразумието.
Същото нещо го е повторил и 2PAC малко по-късно (една от любимите фрази на братовчед ми Димитър):
Real niggaz do what they wanna do, bitch niggaz do what they can.
Така че, акаунти: Стягайте се и да направим нещо смислено, за да продължи светът да се върти.
И да не забравя. Днес е петък. Честита ви Нова Година!
——–
Подкрепи ме с глас за “Сайт на публиката” в категория “Личен блог” за БГ Сайт 2012. Thanks in advance :)
4 Comments
Leave a comment
Кой е Стефан Чорбанов?
От 2004 г., като разработчик, PM и консултант в Stenik, работя по електронните магазини на Кокетна, CarpetMAX, Хиполенд, Пакостник, Ozone, Денси, Кабелкомерс, WS Teleshop и много други. Като хоби, развивам и мои онлайн магазини, което ме прави специалист не само от страната на разработчика, а и от страната на търговеца – опит, който малцина притежават.
Повече за мен »
Има една държава в която няма родни акаунти, досещате ли се коя е? :)
Няма “родни” акаунти или “родени” акаунти?
Добре е да се оточни, че да си корпоративен, всъщност не те прави “акаунт”. Иначе ми допада поста.
LIKE бутонът май е стар, понеже няма share функция. Иначе бих споделил, а сега само мога да харесам :)
А ако сложиш едни FB коментари, ще бъде още по-лесно за коментиране и по-добре като вайръл на материалите.
Не само HP, а почти всички немски фирми в България могат да те докарат до тиха лудост. Като ги почнем веригите за хранене и т.нат. А само като си помислиш какъв беше и продължава да е наплива за немската гимназия колега. И за какво..