За 12 часа сам от София до Мюнхен пак може да не скучаеш

Смятах, че ще откача от скука, като знам, че трябваше да шофирам дванайсетина часа сам с колата до Мюнхеново. Но още в началото нещата тръгнаха весело, като в 4 ч. сутринта пича на OMV-то каза, че “гумите са идеални, само задна дясна е на 1.4”.

Малко по-късно, след като се уверих, че гумата е ок, бензинджияата в Сърбия не можа да повярва че българин му дава едно евро бакшиш.
Хубавото беше, че на tankstelle-то получих паролата от сръбска бизнес дама, слизайки от изпържена на 220 до преди малко Alfa: В Сърбия караш колкото можеш, в Хърватска 160 и си ти.

От Уелсец на име Jay пътуващ на автостоп (включително и с мен през Хърватска) разбрах, че годишната среща на европейските стопаджии е на 5-ти август на Черно море в България. Но не можеше да ми изговори правилно мястото. След проверка разбрахме, че става дума за Кара Дере. Признавам си: не си падам по палатки и не го знаех.
Най-добрият приятел на Уелсеца ходи два пъти годишно да се разцепва на Ибиса, а нашият човек тръгва без телефон, без пари, с една китара и една раница да обикаля из Европа. Свири на китара, за да изкара пари за храна и спи по парковете. Точно затова се е сбил с полицията в Милано – защото не познал, че са полицаи и ги атакувал за самоотбрана.
И така вече 9-та седмица в 10-на държави, с основната цел: да напише книга за пътуванео си, да се срещне с нови хора, за да разбере какво му се следва в унито. Straight free rider бих казал :)

А аз защо спрях? Защото беше с китара и дрънкаше на тротоара, а аз преди 10 години имах банда и ползвах същия инструмент безупречно.

И както каза Jay за финал: “Sometimes you get the hippie, sometimes you get the businessman. You never know.”

…и след 10 часа и 1100 км. и всички гранци си ги минал, все едно си влизаш у вас, да те хване 2 часа задръстване на последния тунел в Австрия преди Мюнхен може да те побърка.

Защо за бизнесмените понеделник е най-хубавия ден от седмицата?

Може и да е заради професионално изкривяване, може и да е защото акаунтите* (виж дефиницията най-долу) ми лазят зверски по нервите, но определено обичам понеделник и мразя за чувам в края на работната седмица “Оф, 12.00 ч. е още. Как ще издържа до края на деня. Писна ми.” А може би и защото бивша служителка вежнъж в петък в 16.00 ч. ми отговори на въпроса “Как е?” с “Ми к’во да ти кажа, чакам да стане шест часа и да ходя да се напия в Студентски град.”

Понеделник ти дава толкова много възможности и перспективи, колкото не очакваш. Даже често понапразвам събота и неделя, защото нямам търпение да дойде понеделник. Continue reading »